Какаото е познато още от най-древни времена. То се отглеждало от ацтеките в Мексико и маите в Централна Америка. Първото какао в Европа било донесено от Христофор Колумб като дар на испанския крал. От какаовите зърна се приготвяло приятно питие, което станало любимо на краля. Мексиканците го наричали божествена храна. По-късно дори са го използвали като разменна монета. Днес най-широкото му приложение е в сладкарството.
Историческият път на какаото:
През 1524 г. Ернандо Кортес пренесъл захарната тръстика от Куба и започнал да произвежда подсладено какаово питие, чиято рецепта дълго време се пазела в тайна.
През 1606 г. флорентинецът Антонио Карлоти въвел какаовото питие в Италия, а оттам се популяризирало във Франция. Франция започнала да произвежда какао. По-късно Венецуела станала важен производител на какао. През 1634 г. тя започнала да изнася какао в Европа. Десетина години по-късно в Англия започнали да пият шоколад. В Германия пък какаото се продавало още от 1640 г. В началото на XIX век в Европа се появили много фирми за производство на шоколадово питие. През 1828 г. една холандска фирма за първи път произвела шоколадов прах, на който е отнето 1/3 от маслото. Така за първи път било произведено познатото и днес на всички какао. Появил се и първият шоколад от какао, смесено със захар и излято на плочки. През 1876 г. се изобретява млечният шоколад. Така какаото започва да се прилага за обвивка на бонбони и бисквити, за плънка на кексове, пудинги и др.
Какво представлява какаовото дърво

Какаовото дърво обича топъл и влажен климат. То е чувствително както към силните ветрове, така и към прякото действие на слънчевите лъчи. Ето защо расте под защитата на сенчести дървета. Достига до 15 м височина, а листата му са вечнозелени. Цветовете са бели, розови и червени. Плодът прилича на краставичка с 30-50 светлочервени зърна, но се срещат и какаови зърна с бял цвят. По-късно зърната се подлагат на обработка след подходяща ферментация и изсушаване.
Не всеки може да консумира какао
Какаовият плод има високо съдържание на мазнини и е високо калоричен, както и хранително ободряващ. Какаото не се понася добре от хора със заболявания на жлъчката и черния дроб, с гастрит, с ентероколит и др. Понякога не се понася и от здрави хора, защото причинява алергични смущения като екземи, мигрена, копривна треска. Затова не трябва да се консумира в големи количества.
Какаото има стимулиращо и тонизиращо действие, дължащо се на ксантиновите производни теобромин и кофеин. То помага на хората, заети с умствен и физически труд да възстановят силите си. В какаото има витамин B1, B2 и витамин PP. Какаото е богато на калиеви и фосфорни соли, но е бедно на калций. То има високо съдържание на оксалова киселина, поради което хората, предразположени към образуване на оксалатни пясъци или камъни в бъбреците, трябва да ограничат употребата му. Останалите органични киселини (лимонена и оцетна) са по-малко и заедно с летливите етерични масла придават специфичния аромат на какаото. В какаото има още танинови вещества, пектин, въглехидрати, белтъчини и аминокиселини.
Информация от : https://www.kulinarnarabotilnica.com
1 Comment
Thanks for the blog article. Much thanks again. Great. Pat Blegen